През 2022 г. българските общини се върнаха към бърз икономически растеж
През 2021 г. ръстът на общинските икономики на фона на възобновяване от Коронавирус пандемията беше мощно несиметричен и концентриран в районите, в които туризмът и земеделието играят водеща роля. През 2022 година към този момент следим съвсем всеобщ напредък, а общините с понижения на добавената стойност на годишна база са единици.
| Интерактивна карта |
През 2022 година спад в добавената стойност по факторни разноски на нефинансовите предприятия има в едвам 18 от 265-те общини в страната. Не може и да се каже, че има очевидно териториално скупчване на общини с отрицателна икономическа динамичност. Същевременно има общини с трицифрен растеж – Белослав (676%) вследствие на оживлението в търговията, Трявна (387%), Брезник (320%) след започването на работа на новата мина в общината. Силен растеж записва стопанската система на Столична община – 24% на годишна база след задържане през 2020 и 2021 година Сходен е растежът в останалите огромни градове – 19% във Варна, 17% в Пловдив, 14% в Бургас и 13% в Русе. При прегледа на данните за растежа би трябвало да имаме поради и че втората половина на 2022 година се характеризира с висока инфлация, което от своя страна значи, че разликата сред номиналния (представен тук) и действителния растеж на общинските стопански системи се разграничава доста. Трябва да се регистрират и забележителните спадове на доста места в предходните години.
| Интерактивна карта |
През 2022 година най-голямата общинска стопанска система остава тази на София, създаваща 41 милиарда лв. добавена стойност. Челната петица се добавя от Пловдив (5,3 милиарда лева), Варна (4,4 милиарда лева), Бургас (2,3 милиарда лева) и Русе (1,7 милиарда лева). С над милиард добавена стойност са също енергийният център Раднево и Стара Загора, а покрай тази стойност се доближават и Казанлък и Плевен. Броят на общините с под 100 милиона лв. добавена стойност понижава на 172 по отношение на 185 година по-рано. Най-малката общинска стопанска система в страната е тази на Трекляно с едвам 100 хиляди лева добавена стойност, а с под 1 млн. лева остава още само тази на Чавдар.
| Интерактивна карта |
Общината с най-висока добавена стойност на човек от популацията през 2022 година е индустриалният център Девня с 102 хиляди лв.. Топ 5 се добавя от Гълъбово (55 хиляди лв. на човек), Сопот, столицата (с по 32 хиляди лв. на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за множеството общини в Средногорието, Козлодуй, Раднево и Крумовград са поверителни, а те – с помощта на мощната си минна, преработваща или енергийна промишленост – биха се наредили на челните места. С под 1000 лв. на човек от популацията през 2022 година остават 5 общини, с под 5000 – цели 135, което за следващ път показва съсредоточаването на забележителна част от икономическата интензивност в България в релативно компактни географски региони.
Бързото възобновяване и връщане към напредък на съвсем всички общини през 2022 година за следващ път удостоверяват гъвкавостта на българската стопанска система на фона на плетеницата от рецесии, пред които тя е изправена от началото на десетилетието. След пандемията, войната и инфлацията обаче на напред във времето излизат огромните неравенства вътре в страната – както съгласно нивото, по този начин и съгласно траекторията на икономическо развиване. Регионалната карта ясно демонстрира положителните образци – огромните центрове на услугите, дребните индустриални и енергийни общини, туристическите и земеделските водачи. Прегледът на трендовете ясно извежда основните фактори, които отключват капацитета за напредък на районите. Общините, които растат най-бързо са тези, които концентрират в себе си най-високата капиталова интензивност. От основно значение е и човешкият капитал – водачите постоянно са с висок дял на висшистите, а в тях неграмотни и хора с ниско образование почти отсъстват. В средносрочен проект все по-важни ще са и демографските тенденции и цялостното качество на живот.
Източник: Институт за пазарна икономика
| Интерактивна карта |
През 2022 година спад в добавената стойност по факторни разноски на нефинансовите предприятия има в едвам 18 от 265-те общини в страната. Не може и да се каже, че има очевидно териториално скупчване на общини с отрицателна икономическа динамичност. Същевременно има общини с трицифрен растеж – Белослав (676%) вследствие на оживлението в търговията, Трявна (387%), Брезник (320%) след започването на работа на новата мина в общината. Силен растеж записва стопанската система на Столична община – 24% на годишна база след задържане през 2020 и 2021 година Сходен е растежът в останалите огромни градове – 19% във Варна, 17% в Пловдив, 14% в Бургас и 13% в Русе. При прегледа на данните за растежа би трябвало да имаме поради и че втората половина на 2022 година се характеризира с висока инфлация, което от своя страна значи, че разликата сред номиналния (представен тук) и действителния растеж на общинските стопански системи се разграничава доста. Трябва да се регистрират и забележителните спадове на доста места в предходните години.
| Интерактивна карта |
През 2022 година най-голямата общинска стопанска система остава тази на София, създаваща 41 милиарда лв. добавена стойност. Челната петица се добавя от Пловдив (5,3 милиарда лева), Варна (4,4 милиарда лева), Бургас (2,3 милиарда лева) и Русе (1,7 милиарда лева). С над милиард добавена стойност са също енергийният център Раднево и Стара Загора, а покрай тази стойност се доближават и Казанлък и Плевен. Броят на общините с под 100 милиона лв. добавена стойност понижава на 172 по отношение на 185 година по-рано. Най-малката общинска стопанска система в страната е тази на Трекляно с едвам 100 хиляди лева добавена стойност, а с под 1 млн. лева остава още само тази на Чавдар.
| Интерактивна карта |
Общината с най-висока добавена стойност на човек от популацията през 2022 година е индустриалният център Девня с 102 хиляди лв.. Топ 5 се добавя от Гълъбово (55 хиляди лв. на човек), Сопот, столицата (с по 32 хиляди лв. на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за множеството общини в Средногорието, Козлодуй, Раднево и Крумовград са поверителни, а те – с помощта на мощната си минна, преработваща или енергийна промишленост – биха се наредили на челните места. С под 1000 лв. на човек от популацията през 2022 година остават 5 общини, с под 5000 – цели 135, което за следващ път показва съсредоточаването на забележителна част от икономическата интензивност в България в релативно компактни географски региони.
Бързото възобновяване и връщане към напредък на съвсем всички общини през 2022 година за следващ път удостоверяват гъвкавостта на българската стопанска система на фона на плетеницата от рецесии, пред които тя е изправена от началото на десетилетието. След пандемията, войната и инфлацията обаче на напред във времето излизат огромните неравенства вътре в страната – както съгласно нивото, по този начин и съгласно траекторията на икономическо развиване. Регионалната карта ясно демонстрира положителните образци – огромните центрове на услугите, дребните индустриални и енергийни общини, туристическите и земеделските водачи. Прегледът на трендовете ясно извежда основните фактори, които отключват капацитета за напредък на районите. Общините, които растат най-бързо са тези, които концентрират в себе си най-високата капиталова интензивност. От основно значение е и човешкият капитал – водачите постоянно са с висок дял на висшистите, а в тях неграмотни и хора с ниско образование почти отсъстват. В средносрочен проект все по-важни ще са и демографските тенденции и цялостното качество на живот.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ